зачувало

Речник на българския език

1. зачувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачувало е производна форма на зачувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зачувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачувало е производна форма на зачувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зачувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зачувало е производна форма на зачувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зачувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зачувало е производна форма на зачувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).