застава

Речник на българския език

1. заста̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. заста̀ви, ж. Спец. Малко войсково поделение, което охранява войските от внезапно нападение; пост. Челна застава.
Гранична (погранична) застава. — Военно поделение, което охранява част от държавната граница, както и мястото, сградата на такова поделение.

Грешни изписвания (3)

  • заставъ
  • зъстава
  • зъставъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зас-та-ва
членувано зас-та-ва-та
мн.ч. зас-та-ви
членувано зас-та-ви-те
звателна форма

2. застава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

застава е производна форма на заставам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. застава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

застава е производна форма на заставам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. застава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

застава е производна форма на заставам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).