заник

Речник на българския език

за̀ник — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Залез.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • занек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ник
непълен член за-ни-ка
пълен член за-ни-кът
мн.ч. за-ни-ци
членувано за-ни-ци-те
бройна форма за-ни-ка
звателна форма —

Връзки