запад

Речник на българския език

за̀пад съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Една от четирите посоки на света — където залязва слънцето. Трябва да се движиш на запад.
2. Страните от Западна Европа и САЩ като цялост. Замина на Запад да работи.
прил. за̀паден, за̀падна, за̀падно, мн. за̀падни.
Дивият Запад. — Западната част на Северна Америка по време на заселването ѝ.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • запат
  • запът

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-пад
непълен член за-па-да
пълен член за-па-дът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма