заложба

Речник на българския език

зало̀жба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. зало̀жби, ж. Обикн. мн. Вродена дарба; талант. Имам заложби. Развивам заложбите си.

Грешни изписвания (3)

  • заложбъ
  • зъложба
  • зъложбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-лож-ба
членувано за-лож-ба-та
мн.ч. за-лож-би
членувано за-лож-би-те
звателна форма