дарба

Речник на българския език

да̀рба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. да̀рби, ж. Вродена способност за някаква дейност, за творчество; талант. Музикални дарби. Ясновидска дарба.

Грешни изписвания (1)

  • дарбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дар-ба
членувано дар-ба-та
мн.ч. дар-би
членувано дар-би-те
звателна форма