заколѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Обикн. водя/отивам/изпращам на заколение — като че ли на смърт, гибел, на тежки страдания. Водят народа на заколение. Вървя, като че ли отивам на заколение.
Грешни изписвания (3)
- закуление
- зъколение
- зъкуление
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-ко-ле-ние | |
|---|---|---|
| членувано | за-ко-ле-ни-е-то | |
| мн.ч. | за-ко-ле-ния | |
| членувано | за-ко-ле-ни-я-та |