зазвънтявам

Речник на българския език

зазвънтявам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • зазвънтъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице заз-вън-тя-вам заз-вън-тя-ва-ме
2 лице заз-вън-тя-ваш заз-вън-тя-ва-те
3 лице заз-вън-тя-ва заз-вън-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице заз-вън-тя-вах заз-вън-тя-вах-ме
2 лице заз-вън-тя-ва заз-вън-тя-вах-те
3 лице заз-вън-тя-ва заз-вън-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице заз-вън-тя-вах заз-вън-тя-вах-ме
2 лице заз-вън-тя-ва-ше заз-вън-тя-вах-те
3 лице заз-вън-тя-ва-ше заз-вън-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазвънтявал съм зазвънтявала съм зазвънтявало съм зазвънтявали сме
2 лице зазвънтявал си зазвънтявала си зазвънтявало си зазвънтявали сте
3 лице зазвънтявал е зазвънтявала е зазвънтявало е зазвънтявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зазвънтявал бях зазвънтявала бях зазвънтявало бяхме зазвънтявали
2 лице беше зазвънтявал беше зазвънтявала беше зазвънтявало бяхте зазвънтявали
3 лице беше зазвънтявал беше зазвънтявала беше зазвънтявало бяха зазвънтявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще зазвънтявам ще зазвънтяваме
2 лице ще зазвънтяваш ще зазвънтявате
3 лице ще зазвънтява ще зазвънтяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зазвънтявал ще съм зазвънтявала ще съм зазвънтявало ще сме зазвънтявали
2 лице ще си зазвънтявал ще си зазвънтявала ще си зазвънтявало ще сте зазвънтявали
3 лице ще е зазвънтявал ще е зазвънтявала ще е зазвънтявало ще са зазвънтявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да зазвънтявам щяхме да зазвънтяваме
2 лице щеше да зазвънтяваш щяхте да зазвънтявате
3 лице щеше да зазвънтява щяха да зазвънтяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зазвънтявал щях да съм зазвънтявала щях да съм зазвънтявало щяхме да сме зазвънтявали
2 лице щеше да си зазвънтявал щеше да си зазвънтявала щеше да си зазвънтявало щяхте да сте зазвънтявали
3 лице щеше да е зазвънтявал щеше да е зазвънтявала щеше да е зазвънтявало щяха да са зазвънтявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазвънтявал съм зазвънтявала съм зазвънтявало съм зазвънтявали сме
2 лице зазвънтявал си зазвънтявала си зазвънтявало си зазвънтявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зазвънтявал съм зазвънтявала съм зазвънтявало съм зазвънтявали сме
2 лице зазвънтявал си зазвънтявала си зазвънтявало си зазвънтявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зазвънтявал била съм зазвънтявала било съм зазвънтявало били сме зазвънтявали
2 лице бил си зазвънтявал била си зазвънтявала било си зазвънтявало били сте зазвънтявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зазвънтявам щяла съм да зазвънтявам щяло съм да зазвънтявам щели сме да зазвънтяваме
2 лице щял си да зазвънтяваш щяла си да зазвънтяваш щяло си да зазвънтяваш щели сте да зазвънтявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зазвънтявал щяла съм да съм зазвънтявала щяло съм да съм зазвънтявало щели сме да сме зазвънтявали
2 лице щял си да си зазвънтявал щяла си да си зазвънтявала щяло си да си зазвънтявало щели сте да сте зазвънтявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зазвънтявал бих зазвънтявала бих зазвънтявало бихме зазвънтявали
2 лице би зазвънтявал би зазвънтявала би зазвънтявало бихте зазвънтявали
3 лице би зазвънтявал би зазвънтявала би зазвънтявало биха зазвънтявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заз-вън-тя-вай заз-вън-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род заз-вън-тя-вал
непълен член заз-вън-тя-ва-лия
пълен член заз-вън-тя-ва-ли-ят
женски род заз-вън-тя-ва-ла
членувано заз-вън-тя-ва-ла-та
среден род заз-вън-тя-ва-ло
членувано заз-вън-тя-ва-ло-то
множествено число заз-вън-тя-ва-ли
членувано заз-вън-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род заз-вън-тя-вал
женски род заз-вън-тя-ва-ла
среден род заз-вън-тя-ва-ло
множествено число заз-вън-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род заз-вън-тя-ващ
непълен член заз-вън-тя-ва-щия
пълен член заз-вън-тя-ва-щи-ят
женски род заз-вън-тя-ва-ща
членувано заз-вън-тя-ва-ща-та
среден род заз-вън-тя-ва-що
членувано заз-вън-тя-ва-що-то
множествено число заз-вън-тя-ва-щи
членувано заз-вън-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

заз-вън-тя-вай-ки