зазвънтявал е

Речник на българския език

1. зазвънтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазвънтявал е е производна форма на зазвънтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зазвънтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазвънтявал е е производна форма на зазвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зазвънтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зазвънтявал е е производна форма на зазвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).