зазвънтявал си

Речник на българския език

1. зазвънтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зазвънтявал си е производна форма на зазвънтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зазвънтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зазвънтявал си е производна форма на зазвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. зазвънтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зазвънтявал си е производна форма на зазвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).