1.
зада̀вен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
зада̀вена, зада̀вено, мн. зада̀вени, прил. За глас, вик, звук, шум — който е тих, приглушен, дрезгав. Говореше тихо, със задавен глас. Колата издаваше задавен шум.
нареч. зада̀вено.
нареч. зада̀вено.
Грешни изписвания (3)
- задавин
- зъдавен
- зъдавин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | за-да-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | за-да-ве-ния | ||
| пълен член | за-да-ве-ни-ят | ||
| ж. р. | за-да-ве-на | ||
| членувано | за-да-ве-на-та | ||
| ср. р. | за-да-ве-но | ||
| членувано | за-да-ве-но-то | ||
| мн. ч. | за-да-ве-ни | ||
| членувано | за-да-ве-ни-те | ||
2. задавен — мин. страд. прич. м. р.
задавен е производна форма на задавя (мин. страд. прич. м. р.).