забълбуквам

Речник на българския език

забълбуквам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-бъл-бук-вам за-бъл-бук-ва-ме
2 лице за-бъл-бук-ваш за-бъл-бук-ва-те
3 лице за-бъл-бук-ва за-бъл-бук-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-бъл-бук-вах за-бъл-бук-вах-ме
2 лице за-бъл-бук-ва за-бъл-бук-вах-те
3 лице за-бъл-бук-ва за-бъл-бук-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-бъл-бук-вах за-бъл-бук-вах-ме
2 лице за-бъл-бук-ва-ше за-бъл-бук-вах-те
3 лице за-бъл-бук-ва-ше за-бъл-бук-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забълбуквал съм забълбуквала съм забълбуквало съм забълбуквали сме
2 лице забълбуквал си забълбуквала си забълбуквало си забълбуквали сте
3 лице забълбуквал е забълбуквала е забълбуквало е забълбуквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забълбуквал бях забълбуквала бях забълбуквало бяхме забълбуквали
2 лице беше забълбуквал беше забълбуквала беше забълбуквало бяхте забълбуквали
3 лице беше забълбуквал беше забълбуквала беше забълбуквало бяха забълбуквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще забълбуквам ще забълбукваме
2 лице ще забълбукваш ще забълбуквате
3 лице ще забълбуква ще забълбукват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забълбуквал ще съм забълбуквала ще съм забълбуквало ще сме забълбуквали
2 лице ще си забълбуквал ще си забълбуквала ще си забълбуквало ще сте забълбуквали
3 лице ще е забълбуквал ще е забълбуквала ще е забълбуквало ще са забълбуквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да забълбуквам щяхме да забълбукваме
2 лице щеше да забълбукваш щяхте да забълбуквате
3 лице щеше да забълбуква щяха да забълбукват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забълбуквал щях да съм забълбуквала щях да съм забълбуквало щяхме да сме забълбуквали
2 лице щеше да си забълбуквал щеше да си забълбуквала щеше да си забълбуквало щяхте да сте забълбуквали
3 лице щеше да е забълбуквал щеше да е забълбуквала щеше да е забълбуквало щяха да са забълбуквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забълбуквал съм забълбуквала съм забълбуквало съм забълбуквали сме
2 лице забълбуквал си забълбуквала си забълбуквало си забълбуквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забълбуквал съм забълбуквала съм забълбуквало съм забълбуквали сме
2 лице забълбуквал си забълбуквала си забълбуквало си забълбуквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забълбуквал била съм забълбуквала било съм забълбуквало били сме забълбуквали
2 лице бил си забълбуквал била си забълбуквала било си забълбуквало били сте забълбуквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забълбуквам щяла съм да забълбуквам щяло съм да забълбуквам щели сме да забълбукваме
2 лице щял си да забълбукваш щяла си да забълбукваш щяло си да забълбукваш щели сте да забълбуквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забълбуквал щяла съм да съм забълбуквала щяло съм да съм забълбуквало щели сме да сме забълбуквали
2 лице щял си да си забълбуквал щяла си да си забълбуквала щяло си да си забълбуквало щели сте да сте забълбуквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забълбуквал бих забълбуквала бих забълбуквало бихме забълбуквали
2 лице би забълбуквал би забълбуквала би забълбуквало бихте забълбуквали
3 лице би забълбуквал би забълбуквала би забълбуквало биха забълбуквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-бъл-бук-вай за-бъл-бук-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бъл-бук-вал
непълен член за-бъл-бук-ва-лия
пълен член за-бъл-бук-ва-ли-ят
женски род за-бъл-бук-ва-ла
членувано за-бъл-бук-ва-ла-та
среден род за-бъл-бук-ва-ло
членувано за-бъл-бук-ва-ло-то
множествено число за-бъл-бук-ва-ли
членувано за-бъл-бук-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бъл-бук-вал
женски род за-бъл-бук-ва-ла
среден род за-бъл-бук-ва-ло
множествено число за-бъл-бук-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бъл-бук-ващ
непълен член за-бъл-бук-ва-щия
пълен член за-бъл-бук-ва-щи-ят
женски род за-бъл-бук-ва-ща
членувано за-бъл-бук-ва-ща-та
среден род за-бъл-бук-ва-що
членувано за-бъл-бук-ва-що-то
множествено число за-бъл-бук-ва-щи
членувано за-бъл-бук-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-бъл-бук-вай-ки