забълбуквало

Речник на българския език

1. забълбуквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забълбуквало е производна форма на забълбуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. забълбуквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забълбуквало е производна форма на забълбуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. забълбуквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

забълбуквало е производна форма на забълбуквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. забълбуквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

забълбуквало е производна форма на забълбуквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).