забълбуквал

Речник на българския език

1. забълбуквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забълбуквал е производна форма на забълбуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забълбуквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забълбуквал е производна форма на забълбуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. забълбуквал — мин. деят. св. прич. м. р.

забълбуквал е производна форма на забълбуквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. забълбуквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

забълбуквал е производна форма на забълбуквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).