жило

Речник на българския език

жѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. жила̀, ср.
1. Заострен пробождащ орган у някои насекоми, с който жилят, като изпускат отровна течност. Пчелно жило. Отровно жило.
2. Умъртвена гнойна тъкан в центъра на цирей.
3. Прен. Част на машина или уред, наподобяваща такъв заострен орган.

Грешни изписвания (1)

  • жилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жи-ло
членувано жи-ло-то
мн.ч. жи-ла
членувано жи-ла-та