живороден

Речник на българския език

1. живородѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

живородѐна, живородѐно, мн. живородѐни, прил. Който е роден жив.



живоро̀дна, живоро̀дно, мн. живоро̀дни, прил. Спец. За животно — на който зародишът се развива в майката.

Грешни изписвания (7)

  • жевороден
  • жеворуден
  • жевуроден
  • жевуруден
  • живоруден
  • живуроден
  • живуруден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. жи-во-ро-ден
непълен член жи-во-ро-де-ния
пълен член жи-во-ро-де-ни-ят
ж. р. жи-во-ро-де-на
членувано жи-во-ро-де-на-та
ср. р. жи-во-ро-де-но
членувано жи-во-ро-де-но-то
мн. ч. жи-во-ро-де-ни
членувано жи-во-ро-де-ни-те

2. живородѐн прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

живородѐна, живородѐно, мн. живородѐни, прил. Който е роден жив.



живоро̀дна, живоро̀дно, мн. живоро̀дни, прил. Спец. За животно — на който зародишът се развива в майката.

Грешни изписвания (7)

  • жевороден
  • жеворуден
  • жевуроден
  • жевуруден
  • живоруден
  • живуроден
  • живуруден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. жи-во-ро-ден
непълен член жи-во-род-ния
пълен член жи-во-род-ни-ят
ж. р. жи-во-род-на
членувано жи-во-род-на-та
ср. р. жи-во-род-но
членувано жи-во-род-но-то
мн. ч. жи-во-род-ни
членувано жи-во-род-ни-те