жарго̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Спец. Говор на социална група (ученици, войници), отличаващ се с експресивни думи и изрази — чужди, диалектни, новообразувани, преосмислени; сленг.
2. Спец. Говор на професионален кръг, отличаващ се с термини и новообразувани думи и изрази, създадени, за да не бъдат разбирани от всички или заради краткост. Жаргон на крадците. Журналистически жаргон.
прил. жарго̀нен, жарго̀нна, жарго̀нно, мн. жарго̀нни.
1. Спец. Говор на социална група (ученици, войници), отличаващ се с експресивни думи и изрази — чужди, диалектни, новообразувани, преосмислени; сленг.
2. Спец. Говор на професионален кръг, отличаващ се с термини и новообразувани думи и изрази, създадени, за да не бъдат разбирани от всички или заради краткост. Жаргон на крадците. Журналистически жаргон.
прил. жарго̀нен, жарго̀нна, жарго̀нно, мн. жарго̀нни.
Грешни изписвания (1)
- жъргон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | жар-гон | |
|---|---|---|
| непълен член | жар-го-на | |
| пълен член | жар-го-нът | |
| мн.ч. | жар-го-ни | |
| членувано | жар-го-ни-те | |
| бройна форма | жар-го-на | |
| звателна форма | — | |