жаловит

Речник на българския език

жаловѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

жаловѝта, жаловѝто, мн. жаловѝти, прил.
1. Който изразява жал, скръб. Жаловит вик.
2. Който изпитва или може да изпитва жал, скръб.

Грешни изписвания (3)

  • жалувит
  • жъловит
  • жълувит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. жа-ло-вит
непълен член жа-ло-ви-тия
пълен член жа-ло-ви-ти-ят
ж. р. жа-ло-ви-та
членувано жа-ло-ви-та-та
ср. р. жа-ло-ви-то
членувано жа-ло-ви-то-то
мн. ч. жа-ло-ви-ти
членувано жа-ло-ви-ти-те