трогателен

Речник на българския език

трога̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

трога̀телна, трога̀телно, мн. трога̀телни, прил. Който трогва, който вълнува. Трогателен жест. Трогателни грижи.

Грешни изписвания (7)

  • трогателин
  • трогатилен
  • трогатилин
  • тругателен
  • тругателин
  • тругатилен
  • тругатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тро-га-те-лен
непълен член тро-га-тел-ния
пълен член тро-га-тел-ни-ят
ж. р. тро-га-тел-на
членувано тро-га-тел-на-та
ср. р. тро-га-тел-но
членувано тро-га-тел-но-то
мн. ч. тро-га-тел-ни
членувано тро-га-тел-ни-те