етап

Речник на българския език

ета̀п съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ета̀пи, (два) ета̀па, м.
1. Отделен момент, фаза в развитието на някакъв процес. В последния етап на подготовката за изборите.
2. Пункт, място за спиране при по-продължително пътуване.
3. Част от спортно състезание, отрязък от дистанция. Победител в първия етап от състезанието по колоездене.
прил. ета̀пен, ета̀пна, ета̀пно, мн. ета̀пни.

Грешни изписвания (1)

  • итап

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. етап
непълен член ета-па
пълен член ета-път
мн.ч. ета-пи
членувано ета-пи-те
бройна форма ета-па
звателна форма