еров

Речник на българския език

ѐров — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. ер

Грешни изписвания (3)

  • ерув
  • ероф
  • еруф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. еров
непълен член еро-вия
пълен член еро-ви-ят
ж. р. еро-ва
членувано еро-ва-та
ср. р. еро-во
членувано еро-во-то
мн. ч. еро-ви
членувано еро-ви-те

Връзки