ера

Речник на българския език

ѐра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ѐри, ж.
1. Моментът, от който се води летоброенето, а също самата хронологична система. Християнска ера. Нова (наша) ера.
2. Дълъг исторически период, епоха. Ерата на електричеството.
3. Спец. В геологията — най-голямото хронологическо деление от историята на Земята. Мезозойска ера.

Грешни изписвания (1)

  • еръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ера
членувано ера-та
мн.ч. ери
членувано ери-те
звателна форма