епоха

Речник на българския език

епо̀ха съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. епо̀хи, ж. Дълъг промеждутък от време, който се определя върху основата на характерно или особено важно събитие, явление. Епоха на Възраждането. Епоха на разцвет. Епоха на феодализма.

Грешни изписвания (3)

  • епохъ
  • ипоха
  • ипохъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епо-ха
членувано епо-ха-та
мн.ч. епо-хи
членувано епо-хи-те
звателна форма