епичен

Речник на българския език

епѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

епѝчна, епѝчно, мн. епѝчни, прил.
1. Епически.
2. Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития.

Грешни изписвания (3)

  • епичин
  • ипичен
  • ипичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. епи-чен
непълен член епич-ния
пълен член епич-ни-ят
ж. р. епич-на
членувано епич-на-та
ср. р. епич-но
членувано епич-но-то
мн. ч. епич-ни
членувано епич-ни-те