елф

Речник на българския език

елф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

ѐлфът, ѐлфа, мн. ѐлфи, м. В скандинавската митология — приказно същество, дух, благоразположен към хората.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елф
непълен член ел-фа
пълен член ел-фът
мн.ч. ел-фи
членувано ел-фи-те
бройна форма ел-фа
звателна форма