експонента

Речник на българския език

1. експонѐнта — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • експонентъ
  • експунента
  • експунентъ
  • икспонента
  • икспонентъ
  • икспунента
  • икспунентъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-по-нен-та
членувано ек-с-по-нен-та-та
мн.ч. ек-с-по-нен-ти
членувано ек-с-по-нен-ти-те
звателна форма —

2. експонента — ед. ч. непълен член

експонента е производна форма на експонент (ед. ч. непълен член).

3. експонента — бройна форма

експонента е производна форма на експонент (бройна форма).

Връзки