експонент

Речник на българския език

експонѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • експунент
  • икспонент
  • икспунент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-по-нент
непълен член ек-с-по-нен-та
пълен член ек-с-по-нен-тът
мн.ч. ек-с-по-нен-ти
членувано ек-с-по-нен-ти-те
бройна форма ек-с-по-нен-та
звателна форма