екзотичен

Речник на българския език

екзотѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

екзотѝчна, екзотѝчно, мн. екзотѝчни, прил.
1. Който е необичаен за една територия, местност. Екзотично растение.
2. Който е необичаен за хората от неюжните и неизточните страни, а всъщност е типичен за Юга и Изтока; южен; източен. Екзотичен плод. Екзотичен пейзаж.
3. Причудлив, странен (обикновено защото е от южна или източна страна). Екзотични танци. Екзотично облекло.
същ. екзотѝчност, екзотичността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • екзотичин
  • екзутичен
  • екзутичин
  • икзотичен
  • икзотичин
  • икзутичен
  • икзутичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ек-зо-ти-чен
непълен член ек-зо-тич-ния
пълен член ек-зо-тич-ни-ят
ж. р. ек-зо-тич-на
членувано ек-зо-тич-на-та
ср. р. ек-зо-тич-но
членувано ек-зо-тич-но-то
мн. ч. ек-зо-тич-ни
членувано ек-зо-тич-ни-те