екзекуция

Речник на българския език

екзеку̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. екзеку̀ции, ж. Изпълнение на смъртна присъда.

Грешни изписвания (11)

  • екзекуцеа
  • екзекуцеъ
  • екзекуцея
  • екзекуциа
  • екзекуциъ
  • екзикуцеа
  • екзикуцеъ
  • екзикуцея
  • екзикуциа
  • екзикуциъ
  • екзикуция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-зе-ку-ция
членувано ек-зе-ку-ци-я-та
мн.ч. ек-зе-ку-ции
членувано ек-зе-ку-ци-и-те
звателна форма