разстрел

Речник на българския език

разстрѐл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. разстрели, (два) разстрела, м. Разстрелване.

Грешни изписвания (3)

  • растрел
  • ръзстрел
  • ръстрел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-стрел
непълен член раз-стре-ла
пълен член раз-стре-лът
мн.ч. раз-стре-ли
членувано раз-стре-ли-те
бройна форма раз-стре-ла
звателна форма