еднолѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
еднолѝчна, еднолѝчно, мн. еднолѝчни, прил.
1. Който се осъществява от едно лице. Еднолично ръководство. Еднолична власт.
2. Спец. Който е собственост на едно лице или е сам. Еднолична фирма. Едноличен търговец.
1. Който се осъществява от едно лице. Еднолично ръководство. Еднолична власт.
2. Спец. Който е собственост на едно лице или е сам. Еднолична фирма. Едноличен търговец.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- едноличин
- еднуличен
- еднуличин
- идноличен
- идноличин
- иднуличен
- иднуличин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ед-но-ли-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ед-но-лич-ния | ||
| пълен член | ед-но-лич-ни-ят | ||
| ж. р. | ед-но-лич-на | ||
| членувано | ед-но-лич-на-та | ||
| ср. р. | ед-но-лич-но | ||
| членувано | ед-но-лич-но-то | ||
| мн. ч. | ед-но-лич-ни | ||
| членувано | ед-но-лич-ни-те | ||