еднолично

Речник на българския език

1. еднолѝчно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • едноличну
  • еднулично
  • еднуличну
  • иднолично
  • идноличну
  • иднулично
  • иднуличну

2. еднолично — ср. р.

еднолично е производна форма на едноличен (ср. р.).

Връзки