еднократен

Речник на българския език

еднокра̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • еднократин
  • еднукратен
  • еднукратин
  • иднократен
  • иднократин
  • иднукратен
  • иднукратин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-нок-ра-тен
непълен член ед-нок-рат-ния
пълен член ед-нок-рат-ни-ят
ж. р. ед-нок-рат-на
членувано ед-нок-рат-на-та
ср. р. ед-нок-рат-но
членувано ед-нок-рат-но-то
мн. ч. ед-нок-рат-ни
членувано ед-нок-рат-ни-те