единовластие

Речник на българския език

единовла̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Управление, при което цялата власт е в ръцете на едно лице.

Грешни изписвания (7)

  • еденовластие
  • еденувластие
  • единувластие
  • иденовластие
  • иденувластие
  • идиновластие
  • идинувластие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еди-нов-лас-тие
членувано еди-нов-лас-ти-е-то
мн.ч. еди-нов-лас-тия
членувано еди-нов-лас-ти-я-та