дюдюкане

Речник на българския език

дюдюкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дю-дю-ка-не
членувано дю-дю-ка-не-то
мн.ч. дю-дю-ка-ния
членувано дю-дю-ка-ни-я-та