дрънчене

Речник на българския език

дрънчѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дранчене
  • дранчени
  • дрънчени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дрън-че-не
членувано дрън-че-не-то
мн.ч. дрън-че-ния
членувано дрън-че-ни-я-та