звън

Речник на българския език

звън — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

звънъ̀т, звъна̀, само ед., м.
1. Звук, произведен от удар на един стъклен, метален и под. предмет с друг. Звън на камбана. Звън на чаши. Сребърен звън.
2. Отчетлив звук, произвеждан от машина, уред и под. Звън на часовник. Звън на телефон.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. звън
непълен член звъ-на
пълен член звъ-нът
мн.ч. звъ-но-ве
членувано звъ-но-ве-те
бройна форма звъ-на
звателна форма —

Връзки