дружина

Речник на българския език

дружѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дружѝни, ж.
1. Остар. Група хора, които временно имат общо занимание, обща задача. Дружина кооператори.
2. ист. Група въоръжени лица с обща цел и обща бойна задача. Хайдушка дружина. Партизанската дружина.
3. Остар. Войсково подразделение, което се състои от няколко роти; батальон.
прил. дружѝнен, дружѝнна, дружѝнно, мн. дружѝнни.

Грешни изписвания (3)

  • дрожина
  • дрожинъ
  • дружинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дру-жи-на
членувано дру-жи-на-та
мн.ч. дру-жи-ни
членувано дру-жи-ни-те
звателна форма