батальон

Речник на българския език

батальо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. батальо̀ни, (два) батальо̀на, м. Спец. В армията — войсково подразделение на полк, съставено от няколко роти.
прил. батальо̀нен, батальо̀нна, батальо̀нно, мн. батальо̀нни. Батальонен командир.

Грешни изписвания (3)

  • батъльон
  • бътальон
  • бътъльон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-та-льон
непълен член ба-та-льо-на
пълен член ба-та-льо-нът
мн.ч. ба-та-льо-ни
членувано ба-та-льо-ни-те
бройна форма ба-та-льо-на
звателна форма