домързявам

Речник на българския език

домързявам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • домързъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-мър-зя-вам до-мър-зя-ва-ме
2 лице до-мър-зя-ваш до-мър-зя-ва-те
3 лице до-мър-зя-ва до-мър-зя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-мър-зя-вах до-мър-зя-вах-ме
2 лице до-мър-зя-ва до-мър-зя-вах-те
3 лице до-мър-зя-ва до-мър-зя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-мър-зя-вах до-мър-зя-вах-ме
2 лице до-мър-зя-ва-ше до-мър-зя-вах-те
3 лице до-мър-зя-ва-ше до-мър-зя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице домързявал съм домързявала съм домързявало съм домързявали сме
2 лице домързявал си домързявала си домързявало си домързявали сте
3 лице домързявал е домързявала е домързявало е домързявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях домързявал бях домързявала бях домързявало бяхме домързявали
2 лице беше домързявал беше домързявала беше домързявало бяхте домързявали
3 лице беше домързявал беше домързявала беше домързявало бяха домързявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще домързявам ще домързяваме
2 лице ще домързяваш ще домързявате
3 лице ще домързява ще домързяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм домързявал ще съм домързявала ще съм домързявало ще сме домързявали
2 лице ще си домързявал ще си домързявала ще си домързявало ще сте домързявали
3 лице ще е домързявал ще е домързявала ще е домързявало ще са домързявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да домързявам щяхме да домързяваме
2 лице щеше да домързяваш щяхте да домързявате
3 лице щеше да домързява щяха да домързяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм домързявал щях да съм домързявала щях да съм домързявало щяхме да сме домързявали
2 лице щеше да си домързявал щеше да си домързявала щеше да си домързявало щяхте да сте домързявали
3 лице щеше да е домързявал щеше да е домързявала щеше да е домързявало щяха да са домързявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице домързявал съм домързявала съм домързявало съм домързявали сме
2 лице домързявал си домързявала си домързявало си домързявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице домързявал съм домързявала съм домързявало съм домързявали сме
2 лице домързявал си домързявала си домързявало си домързявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм домързявал била съм домързявала било съм домързявало били сме домързявали
2 лице бил си домързявал била си домързявала било си домързявало били сте домързявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да домързявам щяла съм да домързявам щяло съм да домързявам щели сме да домързяваме
2 лице щял си да домързяваш щяла си да домързяваш щяло си да домързяваш щели сте да домързявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм домързявал щяла съм да съм домързявала щяло съм да съм домързявало щели сме да сме домързявали
2 лице щял си да си домързявал щяла си да си домързявала щяло си да си домързявало щели сте да сте домързявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих домързявал бих домързявала бих домързявало бихме домързявали
2 лице би домързявал би домързявала би домързявало бихте домързявали
3 лице би домързявал би домързявала би домързявало биха домързявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-мър-зя-вай до-мър-зя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-мър-зя-вал
непълен член до-мър-зя-ва-лия
пълен член до-мър-зя-ва-ли-ят
женски род до-мър-зя-ва-ла
членувано до-мър-зя-ва-ла-та
среден род до-мър-зя-ва-ло
членувано до-мър-зя-ва-ло-то
множествено число до-мър-зя-ва-ли
членувано до-мър-зя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-мър-зя-вал
женски род до-мър-зя-ва-ла
среден род до-мър-зя-ва-ло
множествено число до-мър-зя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род до-мър-зя-ващ
непълен член до-мър-зя-ва-щия
пълен член до-мър-зя-ва-щи-ят
женски род до-мър-зя-ва-ща
членувано до-мър-зя-ва-ща-та
среден род до-мър-зя-ва-що
членувано до-мър-зя-ва-що-то
множествено число до-мър-зя-ва-щи
членувано до-мър-зя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

до-мър-зя-вай-ки