домързявал съм

Речник на българския език

1. домързявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

домързявал съм е производна форма на домързявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. домързявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

домързявал съм е производна форма на домързявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. домързявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

домързявал съм е производна форма на домързявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).