домързявал

Речник на българския език

1. домързявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

домързявал е производна форма на домързявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. домързявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

домързявал е производна форма на домързявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. домързявал — мин. деят. св. прич. м. р.

домързявал е производна форма на домързявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. домързявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

домързявал е производна форма на домързявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).