довявам

Речник на българския език

довя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

довя̀ваш, несв. и довѐя, св.; Какво. Докарвам до определено място чрез веене. Вятърът довя сухи листа.

Грешни изписвания (3)

  • довявъм
  • дувявам
  • дувявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-вя-вам до-вя-ва-ме
2 лице до-вя-ваш до-вя-ва-те
3 лице до-вя-ва до-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-вя-вах до-вя-вах-ме
2 лице до-вя-ва до-вя-вах-те
3 лице до-вя-ва до-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-вя-вах до-вя-вах-ме
2 лице до-вя-ва-ше до-вя-вах-те
3 лице до-вя-ва-ше до-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довявал съм довявала съм довявало съм довявали сме
2 лице довявал си довявала си довявало си довявали сте
3 лице довявал е довявала е довявало е довявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях довявал бях довявала бях довявало бяхме довявали
2 лице беше довявал беше довявала беше довявало бяхте довявали
3 лице беше довявал беше довявала беше довявало бяха довявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще довявам ще довяваме
2 лице ще довяваш ще довявате
3 лице ще довява ще довяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм довявал ще съм довявала ще съм довявало ще сме довявали
2 лице ще си довявал ще си довявала ще си довявало ще сте довявали
3 лице ще е довявал ще е довявала ще е довявало ще са довявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да довявам щяхме да довяваме
2 лице щеше да довяваш щяхте да довявате
3 лице щеше да довява щяха да довяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм довявал щях да съм довявала щях да съм довявало щяхме да сме довявали
2 лице щеше да си довявал щеше да си довявала щеше да си довявало щяхте да сте довявали
3 лице щеше да е довявал щеше да е довявала щеше да е довявало щяха да са довявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довявал съм довявала съм довявало съм довявали сме
2 лице довявал си довявала си довявало си довявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довявал съм довявала съм довявало съм довявали сме
2 лице довявал си довявала си довявало си довявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм довявал била съм довявала било съм довявало били сме довявали
2 лице бил си довявал била си довявала било си довявало били сте довявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да довявам щяла съм да довявам щяло съм да довявам щели сме да довяваме
2 лице щял си да довяваш щяла си да довяваш щяло си да довяваш щели сте да довявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм довявал щяла съм да съм довявала щяло съм да съм довявало щели сме да сме довявали
2 лице щял си да си довявал щяла си да си довявала щяло си да си довявало щели сте да сте довявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих довявал бих довявала бих довявало бихме довявали
2 лице би довявал би довявала би довявало бихте довявали
3 лице би довявал би довявала би довявало биха довявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-вя-вай до-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род до-вя-ван
непълен член до-вя-ва-ния
пълен член до-вя-ва-ни-ят
женски род до-вя-ва-на
членувано до-вя-ва-на-та
среден род до-вя-ва-но
членувано до-вя-ва-но-то
множествено число до-вя-ва-ни
членувано до-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-вя-вал
непълен член до-вя-ва-лия
пълен член до-вя-ва-ли-ят
женски род до-вя-ва-ла
членувано до-вя-ва-ла-та
среден род до-вя-ва-ло
членувано до-вя-ва-ло-то
множествено число до-вя-ва-ли
членувано до-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-вя-вал
женски род до-вя-ва-ла
среден род до-вя-ва-ло
множествено число до-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род до-вя-ващ
непълен член до-вя-ва-щия
пълен член до-вя-ва-щи-ят
женски род до-вя-ва-ща
членувано до-вя-ва-ща-та
среден род до-вя-ва-що
членувано до-вя-ва-що-то
множествено число до-вя-ва-щи
членувано до-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

до-вя-вай-ки