довявало

Речник на българския език

1. довявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довявало е производна форма на довявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довявало е производна форма на довявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. довявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

довявало е производна форма на довявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. довявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

довявало е производна форма на довявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).