довявал

Речник на българския език

1. довявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довявал е производна форма на довявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. довявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довявал е производна форма на довявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. довявал — мин. деят. св. прич. м. р.

довявал е производна форма на довявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. довявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

довявал е производна форма на довявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).