дисторшън

Речник на българския език

дисторшън съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-тор-шън
непълен член дис-тор-шъ-на
пълен член дис-тор-шъ-нът
мн.ч. дис-тор-шъ-ни
членувано дис-тор-шъ-ни-те
бройна форма дис-тор-шъ-на
звателна форма