дисторшъна

Речник на българския език

1. дисторшъна — ед. ч. непълен член

дисторшъна е производна форма на дисторшън (ед. ч. непълен член).

2. дисторшъна — бройна форма

дисторшъна е производна форма на дисторшън (бройна форма).