дипол

Речник на българския език

дипол — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-пол
непълен член ди-по-ла
пълен член ди-по-лът
мн.ч. ди-по-ли
членувано ди-по-ли-те
бройна форма ди-по-ла
звателна форма —

Връзки