Библиотека
Библиоман
Форум
Дачко
Читалие
Речник
Грамофонче
Сръчко
Дума
Търсене
Случайна дума
диполите
Речник на българския език
1. диполите —
мн. ч.
членувано
диполите
е производна форма на
дипол
(
мн. ч.
членувано).
Вход