диплома

Речник на българския език

1. дѝплома съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дѝпломи, ж.
1. Свидетелство за завършване на учебно заведение или за присъждане на някакво звание. Диплома за средно образование.
2. Свидетелство, давано като награда за успешно представяне или за качество на експонати на изложба, конкурс, фестивал.
3. Свидетелство, което удостоверява правото за извършване на някакво действие или за упражняване на професия.
прил. дѝпломен, дѝпломна, дѝпломно, мн. дѝпломни. Дипломна работа.

Грешни изписвания (3)

  • дипломъ
  • диплума
  • диплумъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дип-ло-ма
членувано дип-ло-ма-та
мн.ч. дип-ло-ми
членувано дип-ло-ми-те
звателна форма

2. диплома — ед. ч. непълен член

диплома е производна форма на диплом (ед. ч. непълен член).

3. диплома — бройна форма

диплома е производна форма на диплом (бройна форма).